Механични свойства, оптимизирани за конкретни приложения
Оценката на титановите и неръждаемостоманените ортопедични импланти изисква разбиране на техните различни механични характеристики и производителност, специфична за приложението. Неръждаемата стомана има приблизително 30 % по-висока якост на опън и по-добра якост на текучест в сравнение с титановите сплави, което я прави предпочитания материал за приложения, изискващи максимална носимост. Това предимство по отношение на якостта е особено ценно при фиксиране на фрактури при тежки увреждания на големи кости, при външни фиксиращи рамки и при приложения, свързани с дебели пациенти, където механичните изисквания надхвърлят стандартните параметри. От друга страна, модулът на еластичност на титана е приблизително 110 GPa, което е по-близо до модула на еластичност на кортикалната кост (20 GPa), отколкото при неръждаемата стомана (200 GPa). Тази биомеханична съвместимост намалява явленията на екраниране на напрежението, при които прекалено твърдите импланти предотвратяват нормалното механично натоварване на съседната кост, водейки до резорбция на костта и загуба на плътност. Практическата полза се проявява в по-доброто запазване на костната маса около титановите импланти, което е особено важно при по-млади пациенти, които може да се нуждаят от евентуални ревизионни операции. Разбирането на тези механични различия позволява научно обоснован избор на материала, който оптимизира производителността на импланта въз основа на анатомичното му местоположение, характеристиките на пациента, условията на натоварване и изискванията към очаквания срок на служба на импланта.